Страница 1 от 2

Малко смях със сълзи

Публикувано: пет май 18, 2012 11:57 am
от puhcho
Секретарката и Ефес

Т'ва една доста просташка история, която вече няма давност. Работех в голяма фирма, по-точно в шоу-рума на фирмата. Всичко си вървеше по мед и масло, докато шефът не назначи една секретарка. То да беше секретарка, всичко щеше да си е точно, а то едно пиче, подивЕхме.... Лошо се отрази на работата, цел ден гледахме като прецицали телета, то не беха поли с цепки, ниски талии, голи гърбове...., ами мани и другото, тая порно звезда като седнеше, земе да се криви и кълчи, та си губехме ума. А като заговори – едни мъркания, усмивки, мигли...Абе, уникална беше.
След работа с двама колеги сядахме в едно кръчме срещу шоу рума и в жегите помпахме бирички. Последния месец темата беше само една – Ани. Щом седнехме неусетно разговара тръгваше към нея, кой к'во ще й направи, за к'во става, за к'во не става. То тя за всичко ставаше...
Гаджето ми един ден беше при мене и вечерта ме поразпита, к'ва е тая ваш'та секретарка, откъде е, що така на кур гледа? Викам не знам, нЕк'ва глупачка...
Та, летеше си времето в шеги и в закачки, ние се напъваме, тя държи инкяр. То бЕха оферти за кафета, обеди, вечери, ама тц...
Изведнъж обаче филмът стана друг. Един колега отиде на почивка в Турция, оттам си донесе страшен сувенир.... НЕк'во човече, статуетка от Ефес, символ на плодородието. Педя човек – лакът х*й. Та, с тая дървена фигурка голям смях беше, тия турчоляци, д'еба как го бЕха изделкали, баш си х*й. ГолЕм, гладък, малко крив....
Работното време ни беше до пет часа, пиеме си бирички в кръчмето и к'во да видим – към осем Аниту излиза от шоу-рума. Ай сиктир, тая к'во е правила досега? Сигурно е забравила нещо и се е върнала. На другия ден звъниме в СОТ-а, излиза, че до осем е стояла. Влезнахме в един сериал, седим си вечер. не говорим и тримата зяпаме, кога ще остане пак до късно. Наблюденията ни се се увенчаха с успех, четвъртък остана пак до осем. Излезнаха въпроси: 'що четвъртък, 'що по едно и също време?
Камен, тоя със сувенира, ни фърли и в едни други схеми, като обяви, че в петък сутринта статуетката миришела на сапун!!??
Оборометирите на фантазиите ни влезнаха в червеното. На пръв поглед излизаше, че тая, малката мръсница, остава след работа и и си играе с Ефесчо, както го бяхме кръстили...
Следващия четвъртък преди да си тръгнем, душихме Ефесчо и тримата, даже му сложихме една малка чертичка със сребърен маркер.В петък, естествено, бяхме час и половина по-рано на работа. И подозренията се оправдаха. Чертичката беше изтрита, е Ефесчо миришеше на сапун! До към дванайсе имитирахме търговско събрание, обсъждахме, смеехме се, от само себе си се роди пъкления план, на който аз ставах основна фигура.
Та, планът сигурно няма да ви изненада – аз трябваше да се скрия и да видя за к'во става въпрос. До изпълненито имахме една седмица, но се сбъскахме с доста трудности. Местата, подходящи за прикриване, нямаха добра видимост и обратно. Другият проблем беше, че както и да съм се скрил, тя щом излезеше ще активира алармата и аз като се размърдам ще дойдат сотаджиите. Вариант беше и задния изход, но не намирахме ключ от него, по-скоро намерихме ключа, но се оказа, че е сменен патронът.
Имаше и безумни предложения да ме заключат в гардеробче и да стоя цяла нощ.... Разсъждавахме логично и смятахме, че тя преди да се отдаде на Ефесчо, ще хвърли едно око насам-натам... Вариантът с гардеробчетата не струваше поради факта, че отвътре не се отключва и са така разположени, че има частична видимост.
Но накрая го измислихме така – отпрахме гърба на средното гардеробче и замъкнахме цялата композиция при вратата на задния изход. Така и вратата отпред щеше да е заключена. А аз имах на разположение обема на гардеробчето плюс нишата при врата, която щях да използвам, за да избутам накрая гардеробите и да тичам към алармата.
Местенето стана в понеделник, не си спомням под какъв предлог, пратихме Аниту за пици и тествахме. Нов проблем: пролуката в горния край на вратата не вършеше работа, защото темето ми опираше в тавана и очите ми не достигаха нивото на пролуката. Камен го реши тоя проблем на другия ден, проби една дупка до ключалката и каза "Ебал съм го и гардероба!"....
Настъпи денят на мисията, към обяд обявих, че отивам на среща с клиенти и си тръгнах, отидох вкъщи, преоблякох се, обух маратонки. Отидох в едно кафе зад офиса, Камен дойде с дигитален фотоапарт, махнахме всякви звуци, нагласихме настройките, аз си спрях вибрата и звука не телефона. Малко почнах да се притеснявам, но Камен ме успокои, вика "К'во толко, ако стане издънка' ше кажеш, че е шега". Викам му "Добре" и отидох да се изпикая, че ше има да висим бая в тая кутийка. Като се върнах, Камен вика "Аре да ходиме, пратили са я някъде!".
Та, ето ме в мойта килия. Малко май подранихме, към три нещо влезнах и към четри вече ме фанаха нервите. Аниту я нямаше още, Камен ми даде цигара през дупката, мушкаше филтъра, аз си дърпах и духах пак през дупката. Уговорката ни беше да се чакаме после на кръчмето.....
Към четри и половина Аниту дойде, всички взеха да се разотиват. В пет и десет тя стана от компютъра, чух токчетата до входната врата, заключи и се върна. Седна на компа с гръб към мене, почна да реди пасианси, по едно време си бръкна под блузата отзад и си разкопча сутиена, явно нещо я стягаше. През няколко минути телефона ми светеше, ония идиоти питаха к'во става. Аз не си направих труда да отговарям, 'щото просто нищо не ставаше. Направих няколко пробни снимки – ставаха чудесни.
Времето течеше и нищо не се случваше, вече бях убеден, че всичко е плод на наш'те фантазии и момичето убива време.
Но търпението се възнагради, звънна й телефонът, кратък разговор - „Да, да, да, чакам те”, ебаси, дишането ми се учести, усетех потта как се стича по ребрата ми. След десет минути получих смс, една дума – „ШЕФЪТ” . Така беше написано с главни букви. Е, те са си е*а п*чката майчина, шефът ли идва, бе? Докато се чудех дали да им искам обяснение, отговорът дойде сам. Токчета прекосиха шоу-рума, вратата се отвори, затвори, заключи и вече чувах до болка познатия глас на Шефа....
Какво ли не бих дал да имам ключ от врата зад мене, да отключа и да изхвърча с двеста, в к'ва простотия влезнАх не е истина. Прибрах фотоапарата в джоба, само т'ва ми трябваше - да снимам Шефа....
Спотаих се и се молех всичко да приключи благополучно. Гаджето ми звъня, естествено, че нямаше как да отговоря в този момент, после ми написа смс, нЕк'ъв сълзлив – за наш'та връзка, къде съм, 'що не отговарям, после още един, че ако не й отговоря ще е края. Пратих й едно сърце, не можех да цъкам повече....
Аниту направи чай на шефа, тя пи капучино или мляко, говореха си тихо, тя се смееше. Бяха седнали на ъгъла на заседателната маса, наведени един към друг, на три метра от мене.... Шефът беше към петдесетака, но запазен, то от тия чайове....
По едно време нещата тръгнаха в правилна посока...... Той й вдигна блузата и почна да я целува по циците...
Д'еба и съдбата, бех се настроил за нЕк'ва мастурбация да гледам, а то живо порно с Шефа, нещо не ме кефеше ситуацията, ама к'во да права, като съм в тъмна кутия с една дупка, ща - не ща, ше гледам. То като се почна свирки-мирки, той я лиза, после легна по гръб на заседателната, а тя отгоре скача, язди като луда....
После никой не ми вЕрваше, че не ми стана к*ра, ама наистина в нЕк'ъв стрес бех... Помислих си по едно време да снимам, 'щото програмата по учебник – сменяваха стойки, ритми, пълно разнообразие...
Оттук натам следват само шокови ситуации. Аз три години работя в тая фирма, т'ва го казвам не за друго, ами като звънна телефона на Шефа, знаех по мелодията, че е жена му...... От разговора разбрах, че ситуацията е напечена, шефът лъжеше нещо.... Потвърждение за напеченото положение дойде под формата на смс с главни букви – „ШЕФКАТА”. Тука с риск да стана циничен ще кажа няколко подробности – докато той говореше по телефона х*я му падна, Аниту взе Ефесчо и отиде в тоалетната, като се върна, го беше измила....
Поредният шок – шефът каза на Ани, че колата му е отпред , а жена му чака до нея и че той възнамерява да излезе през задната врата!!!!! Ани му отговори, че аз и Камен сме търсили ключ, но не сме го намерили.... Отговорът му ме доведе до саморазпад – ключът бил в него!!!!!
Край, просто това беше краят, ако тоя тапир възнамерява да излезе през вратата, която е зад гърба ми...... Нема такава свинщина.
Първи вариант - да напиша на Камен да разкара шефката. Да, но как ще кажем на шефа, че е чисто? Не става. Втори вариант - да дърпам гардеробчетата, така че да не може да ги отмести... Докато мислех трескаво, тия двамата не си губеха времето, Аниту се разчепи на бюрото и Ефесчо се скри, после пак се почнаха....
Знаех, че е въпрос на минути всичко да се разкрие. Нов смс - явно шефката не е тъпа, заела била позиция с колата така, че да вижда и предния и задния вход. Изводът е един, аз изгарям след няколко минути, а след още няколко и шефа.
Решението, което взех, изплува от само себе си – да кажа на шефа за опасноста, която го грози и по тоя начин да получа индулгенция за воайорството ми... Малко се успокоих, изгледах края на филма, Аниту – викове, пъшкане, Шефът – сумтя и той като нерез...
Изчаках ги да се облекат и усетих момента, в който трябваше да действам. Почуках силно на вратата на шкафа..... Волтова дъга не знам какво е, но си представям, че ефектът от нея е няк'ъв подобен. Шефът се изпъна като струна с нЕк'ъв гимнастически скок, а Аниту изпищя истерично, и рязко отскочи от невидимата заплаха и се удари в бюрото.
В следващите секунди настана тишина, Шефа извика силно „Кой е там?”, аз се прокашлях и се предсатавих...... Въпроси, отговори, въпроси, отговори.... Аниту циври и ме гледа злобно, шефът цъка с език, аз мълча гузно.... Както и да е, моят план е в сила. А именно – от задния вход излизаме аз и Аниту като любовници, виждаме колата на Шефката и отиваме при нея, мрънкаме нЕк'ви щуротии, казваме, че шефът е с нЕк'ви приятели и че просто си е оставил колата пред офиса. Изчакваме я да се разкара и звъним на Шефа да се спасява.
Речено-сторено. С шефа избутахме гардеробите, взех ключа и с Аниту излизаме......
На тия дни им се вика тройно критични..... Или за моя случай не са измислени наименования....Може би - петорно критични. Излизаме ние с Аниту хванати за ръка и до колата на шефката виждам още една кола – на гаджето ми. Тя седеше вътре с тъмни очила, които не знам за к'во й бяха, като и през тях усетих оня поглед за масово поразяване.... Конете знам, че се парализират от ток, а аз се парализирах от поглед, дет' се вика' с поглед ме парализира. Някакси далечно чух паленето на двигателя, свиренето на гумите...
Отидохме при шефката. Айде с'а нов филм - „Твойта приятелка ли беше? Ама вие 'що не се 'земете? Я елате да седнем някъде да се успокойте....”. Е*аси майката, к'во сядане, к'во успокояване. Ама при шефката нЕма т'ва-онова, завлече ни в кръчмето пред шоу-рума...
Камен и другите като ни видеха, и минаха от 3D в 2D, сплескаха се.... Изнесоха се за секунди с едни погледи, като гупи.
Шефката и Аниту плямпат възбудено, шефката ще черпи, поръчвам водка и отивам в кенефа. Разговор едно – „Шефе, чисто е”. Разговор две – „Мило, аз.....” - червена слушалка. Разговор три – „Камене, к'ва я мислихме, тя к'ва стана....”
Връщам се на масата и поръчвам втора водка, след пет минути Шефът пристига с такси и слиза точно пред кръчмето. Шефката му разказва случката, той кима разбиращо. След малко ме дръпна навън и ми каза – „от утре си командировка, един месец, на Слънчев бряг, на разноски на фирмата, взимай си гаджето и да и се извиниш от мое име....”

Re: Малко смях със сълзи

Публикувано: пет май 18, 2012 3:25 pm
от free_styler212
хахахахха! Добра историйка :a050:

Re: Малко смях със сълзи

Публикувано: пет май 18, 2012 3:28 pm
от rumpolino
Ти ме уби наистина :a013: :a013: явно имало какво смислено и интересно да напишеш :roll:

Re: Малко смях със сълзи

Публикувано: пет май 18, 2012 7:10 pm
от Mo`Money
С риск да бъда оплюван, съден, или разпнат на кръст. Ще напиша 1-2 реда критика.

Това истинска история ли е или просто ти е дошла музата . Нормално е всеки да гледа по някакъв начин да си вади парите. някой със кражба, други със наркотици 3-ти със дигане на крака и четвърти със бачкане тнн . :b030:

Доста е понатрупано ,иначе доста интересна историйка :P

Re: Малко смях със сълзи

Публикувано: съб май 19, 2012 1:51 pm
от puhcho
О незнам дали е истинска, просто ви я споделих за да не заспите пред мониторите докато чакате флотите :P

Re: Малко смях със сълзи

Публикувано: пон май 21, 2012 6:22 pm
от free_styler212
puhcho написа:О незнам дали е истинска, просто ви я споделих за да не заспите пред мониторите докато чакате флотите :P
Да ти кажа е толкова дълга, че спокойно биха ме ударили в Хардкор-а и даже и реца биха си събрали без никой да разбере!

Re: Малко смях със сълзи

Публикувано: пон май 21, 2012 9:33 pm
от puhcho
free_styler212 написа:
puhcho написа:О незнам дали е истинска, просто ви я споделих за да не заспите пред мониторите докато чакате флотите :P
Да ти кажа е толкова дълга, че спокойно биха ме ударили в Хардкор-а и даже и реца биха си събрали без никой да разбере!

Eeee нужно ли беше да ме разконспирираш по този начин, от няколко дни се опитвам да накарам някой да го прочете за да го ударя и ти сега прецака работата :P

Re: Малко смях със сълзи

Публикувано: вт май 22, 2012 7:13 pm
от debnadaviebna
Аз и в izpoved.com съм пилял време, ама такава история не бях чел, някак си го визуализирам тоя шоурум някъде по симеоновско в студентски град

Поне знам, че има още за какво да влизам тука

Абе, а всъщност ето и още една причина да се влиза тука, няма ли да се организира някое софийско пиене, бих отделил за едно такова част от мързела, който посвещавам на дипломната

Re: Малко смях със сълзи

Публикувано: вт май 29, 2012 2:26 pm
от puhcho
Не сте казали, не сме се събрали, така че дерзайте, аз очаквам дата и място :a055:

Re: Малко смях със сълзи

Публикувано: ср май 30, 2012 1:07 pm
от stan4o
Ми то тая вечер 30 Май 2012 ще се събираме да пием по неколко пиенета в китайския в Студ. град, мислим всички го знаят :) след 19:30 със сигурност вече ще има сектанти там, така че който иска да заповяда :)